неделя, 15 юли 2012 г.

Инструменти за учене - част 1

Всеки обучител, който е използвал интерактивни инструменти в своите уроци, знае че чрез тяхната употреба се постига динамичност, а учебния процес се осъществява на базата на придобиването на опит. Ето и ключовите характеристики на тези методи:
Заангажираност. Когато се прибегне до използването на интерактивните инструменти по време на обучение, участват всички без изключение, т.е. няма пасивни наблюдатели, които гледат отстрани. Самите участници едновременно дават информация на другите /обратна информация/, събират такава за себе си. Ако желаете да постигнете максимална или пълна заангажираност от страна на участниците, използването на инструментите е най-добрият начин, по който можете да го направите.
 
Реализъм /обективност/. След като фактите веднъж са събрани и участват живи хора в ситуации по време на тренинг, в целия процес няма нищо далечно, отпадат дистанциите между участниците, няма нищо вторично, измислено или създадено по изкуствен път. Информацията и фактите са “тук и сега” живи, личностно-персонални, смислово натоварени, обективни и следователно достоверни.
 
Самоанализ и самонаблюдение. Информацията и фактите, постигнати чрез използането на инструменти подтикват отделната личност да се вгледа в себе си, в поведението, ценностите, становищата и мненията си. В нашето ежедневие ние сме твърде заети “да спрем часовниците”, както това става при използването на инструменти, за да си кажем: “Хей, правя ли го /съответната дейност/ по най-добрия начин?”. Но по време на тренинг правилата и принципите са трансформирани. Нормата като такава прераства в “спирачка” на действието, така че да може да се изрази и изясни целта на дадена дейност или посъпка. Тук развитието на действието е сходно с това по време на спортно състезание, защото не можем по средата на играта да спрем, за да анализираме действията си. Но в практиката е много важно да се спира и да се връщаме назад, за да анализираме постъпките и действията си, разбира се ако всичко се извършва в подходящ момент.
Промени на поведението и мнението. Целта на употребата на инструменти е постигането на промяна в становището и мнението /отношението/, а също така и на цялостното поведение. Нечии възгледи и навици представляват “зърното за нашата мелница”. Ако ние имаме определени факти, т.е. разполагаме с тях и няма какво да кажем на останалите, защо тогава трябва да вземаме тази информация присърце? В крайна сметка трябва да е ясно, че ние събираме такива факти и информация, за да формираме някаква база за по-нататъшни промени в поведението и навиците на хората.
В тази връзка, си спомням за едидно обучение за ръководни кадри, в който се използваха “обзорни дейности за трениране”. Това налагаше осигуряването на актуална фактологическа информация от помощниците на треньора и предоставяйки я обратно на участниците по време на отделните сесии “мениджърът като водещ - обучител”. Когато се срещнах няколко месеца по-късно с участници от този тренинг, те ми казаха, че това е била най-значимата и смислена част от цялата програма.
            Има ли някакви неудобства при използването на инструментите за обучение?
Пфайфър и Джунс цитират няколко такива. Някои от участниците може да се чувстват застрашени от фактите, които се разкриват. Ако са налице такива и се предскаже относително точно тяхната реакция, вредата, която може да бъде нанесена е незначителна. Останалите могат да бъдат впечатлени от множеството информация която излиза на бял свят. Също така някои от участниците могат да се почувстват така сякаш са се върнали обратно назад в училище и им предстоят неприятните изпитания - вземане на изпити и пр., т.е. все неприятни спомени. Обаче, изхождайки от моя личен опит като треньор /а също и от този на доста мои колеги/, ако инструментите са свързани и съотнесени към някоя значима тема и премет, поставени и контролирани на професионално ниво, представени по възможно най-директен път, без никакви неясноти и специфични термини, като учестниците са разделени по двойки, т.е. всеки си има партньор и атмосферата в групата като цяло е поддържаща /членовете й се подкрепят взаимно/, наистина не би трябвало да се очакват някакви затруднения при реализацията им.
            И последна характеристика - по време на обучение инструментите не са, а и не е необходимо да бъдат действителни псохологически средства и похвати. Те се явяват като стимулатори на:                      
- самооценка на поведението на съответната личност, и следователно самооказана помощ.                                                                                                
- оценка на поведението на околните - индивидуално или групово, така че тези, които са получили обратната връзка да я използват ефективно за самопознавателни цели, анализ, дискусия и вероятна промяна в поведението си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар