Моделите на преподаване в случая са определени “минитеории”, които възпроизвеждат номотетични (обобщени), съществени за преподаването негови ценни и полезни елементи, стандарти за копиране и създаване на цялостни структури на това събитие или поредица от събития.
Почти навсякъде в специализираната литература се описват следните модели на преподаване, някои от които се повтарят в дадените подреждания като с преплитане на стратегии и методи:
- информационно – процесуален (когнитивен);
- личностно–недирективен (хуманистични – роджериански) ;
- социално–интерактивен;
- поведенчески (бихейвиорален);
или;
- директно-инструктивен (Joyse, B., M. Weil, E. Calchoun , 2004);
- трансакционен (интерактивен, на взаимодействие);
или;
- “top-down” – от началото към върха по определени етапи;
- душевно “акуширане”;
- директно преподаване;
- социално-интерактивен;
- съгласие за дялово участие в обучението;
- проблемно центриране (“вдигане от дъното”);
- радикално конструктивистки;
- проектно базиран;
или;
- активно базиран (инструктивен);
- интерактивен;
- преподаване чрез модели;
- виртуално преподаване;
- “равно участие” (на ученици и учител);
- въпросно-диалогично базиран;
- екипен (групов);
- конструктивистки;
- технологичен;
В т. нар. “индекси на университета “Бъркли” за преподаването” се предлагат следните модели:
- директно преподаване;
- “майсторско’ учене;
- симулации;
- писани текстове;
- програмирани текстове;
- групово (кооперирано учене);
- дискусии;
- синектика;
- недирективно преподаване;
Моделът на директно преподаване включва:
1. Дефиниране на конкретните цели.
2. Очертаване на исканите стандарти.
3. Предявяване на очакванията на учителя.
4. Преподаване чрез въвеждане, моделиране и проверка за разбиране на съдържанието.
5. Ръководена дискусия и практика.
6. Прекратяване на дебатите.
7. Самостоятелна практика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар