неделя, 28 август 2011 г.

Структура на преподаване

Структурата на преподаване е организирана, оформена и относително устойчива конфигурация (взаимно разположение) на поредица събития, с които реализира то. Конструктът “структура” пределно общо, а в случай – и конкретно, се употребява, за да обясни, че преподаването, разглеждано отделно (за целите на научния анализ), е едно цяло с присъщите му строеж и организация, които са едни от най-значимите му аспекти. Може би конструктът “структура” със своите референти е антоним (противоположност) на събитията функция и поведение, но, както става често, функционалните (поведенческите процеси), също имат структура, чрез която са организирани, оформени и относително устойчиви. Това води до извода, че структура има там, където има множество компоненти. Структурата не може да бъде изследвана съдържателно без да се вземат предвид връзките между нейните компоненти, относителната и устойчивост, връзката между тази структура и функциите. Тази сложност на преподаването задължава да се видят метаморфозите, преобразованията, които стават с компонентите (събитията) в неговата структура, и едновременно с това ограниченията им, които се налагат от контекста на обучението. Това означава, че в него преподаването е вече “част” от друго цяло.

      В структурата на преподаването могат да се отделят компоненти, които са организирани и подредени по определен начин в зависимост от характеристиките на учебното съдържание, конкретните цели на обучение и от спецификата на обучението в неговата цялост.

      Компонентът на структурата на преподаване е отделна негова “съставка”, видово оформено събитие, което има прагматичното значение предимно за разработване (култивиране) на учебните съдържания, промяна на поведението на ученика и средата на учене, както и за постигане на образователни цели. Следователно компонентите на структурата на преподаването са функционални.

      В преподаването, неговата структура и функции се проявява субектността (да не се бърка със субективност) на преподавателя. Тук под субектност на преподаването се разбира определена страна от продуктивната преобразуваща, саморегулираща се и саморазвиваща се професионална активност на учителя, отношението му към себе си като изпълнителна на тази професионална роля. Атрибуциите на субектността са: активност, съзнателност, самосъзнателност, самооценка, самоконтрол, възможности за избор на цел и ценности, отговорност (Волкова, Е., и др., 2001). Макар че тук се смесват конструкти и събития, по важно е да се види, че субектността има свои мотивационно, операционални механизми:
-          целеполагане;
-          намиране, избор и продуциране на средства за постигане на целите;
-          приемане на решение за това, как  и при какви условия ще се постигне целта;
-          оценка на резултатите;
-          натрупване на индивидуален опит (Татенко, В., 1995).

      Субектният опит от своя страна включва в себе си:
-          ценностен опит;
-          опит от собствена рефлексия;
-          опит от привичната активизация;
-          операционен опит;
-          опит от сътрудничество (Осницки, А., 1996).

      Ако посочените компоненти са формирани в достатъчна степен, е налице субектно поведение.
      Компетентното субектно поведение в аспекта на преподаване включва специфична интегративна способност на учителя за приложение на конкретни специализирани знания и действия в конкретната предметна област на обучение, инициативност, собствена организираност, организираност на други и средата, оценка на последствията от собствените действия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар