Инструменти за учене - част - 8 - Попълване на тестове "Да или Не"



При попълването или разработването на тестове може би сте забелязали, че те същесвуват в следните модели:

1.   Тестът просто се “опитва да изтръгне” всички възможни положителни отговори. /”Продаване на идеи на шефа” /;

2.   Тестът се стреми да изтръгне всички отрицателни отговори. /”Даване на обратна информация на работещите”/;

           

3.   Желаните отговори на теста могат да се комбинират между отрицателни и положителни, т.е. да се изисква даването или на единия, или на другия отговор, като първата половина от въпросите изискват единия тип отговори, а втората половина - другият. /”Моята практика в мениджмънта”/;

4.   Желаните отговори на теста не са разпределени по някакъв шаблон, а са хаотично разположени.

5.   Тестът е конструиран така, че да изисква от участника еднозначен отговор, а понякога се среща и другата му разновидност - да осигури повече свобода за действие, отколкото е предоставена в предходния тип.

            Няма никакво значение какъв вид ще придобие самия инструмент при неговото оформление, тъй като и петте варианта преследват една и съща цел - самоанализа от страна на участниците, която до голяма степен се постига при обсъждането на тестовете в малки групи.

            Разбира се някои съставители на инструменти биха спорили за това, че смесеният или варианта, който не се подчинява на някакъв шаблон изисква значително по-голяма концентрация от страна на отговарящия.

            Следващите вариации на инструментите, изискващи еднозначен отговор включват:

1.   Отделните точки на теста могат да бъдат представени като твърдения /”Моята практика в мениджмънта”/ или като въпроси /”Даване на обратна информация на служителите”/.  Някои автори на инструменти биха спорили за това, че тестовете, чиито точки са оформени като въпроси, са по-предизвикателни, стимулиращи, окуражаващи. Това може и да е така, но аз лично смятам, че истинското обучение се осъществява, когато се прави анализ на фактологическия материал чрез работа в малки групи или общи дискусии.

2.   Отговорите могат да бъдат разположени в кутия или на къса хоризонтална линия или просто и двете да бъдат пропуснати /кутията и линията/. Това би оказало незначително влияние върху ефекта от инструмента и зависи единствено от предпочитанията на треньора. /Харесвам “професионалният” поглед върху кутиите, както това е направено в инструмента “Продаване на идеи на кутията”/.

3.   Въпросите могат да бъдат формулирани в един от посочените два варианта: “Вярваш ли ...?” /”Даване на обратна информация на служителите”/ или “Благоприятствам ли за ...?” /”Моите възможности като посредник или предприемач са…”/. Вторият и треитят вариант може би са по-лични или подканващи, но все пак всички въпроси биха дали един стил окуражаващ повече самопознание или просто подтикващи към обикновена учебна дейност.

            Всички от горепосочените варианти не оказват почти никакво влияние върху цялостният ефект от реализацията на инструмента. Съдържанието на отделните точки на инструмента и предоставянето на възможност за анализ на нечии отговори, са основните способи за учене чрез инструмента.