Всеки обучител, който е използвал интерактивни инструменти
в своите уроци, знае че чрез тяхната употреба се постига динамичност, а
учебния процес се осъществява на базата на придобиването на опит. Ето и
ключовите характеристики на тези методи:
Заангажираност.
Когато се прибегне до използването на интерактивните инструменти по време на обучение,
участват всички без изключение, т.е. няма пасивни наблюдатели, които гледат
отстрани. Самите участници едновременно дават информация на другите /обратна
информация/, събират такава за себе си. Ако желаете да постигнете максимална
или пълна заангажираност от страна на участниците, използването на инструментите
е най-добрият начин, по който можете да го направите.
Реализъм /обективност/.
След като фактите веднъж са събрани и участват живи хора в ситуации по време на
тренинг, в целия процес няма нищо далечно, отпадат дистанциите между
участниците, няма нищо вторично, измислено или създадено по изкуствен път. Информацията
и фактите са “тук и сега” живи, личностно-персонални, смислово натоварени,
обективни и следователно достоверни.
Самоанализ
и самонаблюдение. Информацията и фактите, постигнати чрез използането на
инструменти подтикват отделната личност да се вгледа в себе си, в поведението,
ценностите, становищата и мненията си. В нашето ежедневие ние сме твърде заети
“да спрем часовниците”, както това става при използването на инструменти, за да
си кажем: “Хей, правя ли го /съответната дейност/ по най-добрия начин?”. Но по
време на тренинг правилата и принципите са трансформирани. Нормата като такава
прераства в “спирачка” на действието, така че да може да се изрази и изясни
целта на дадена дейност или посъпка. Тук развитието на действието е сходно с
това по време на спортно състезание, защото не можем по средата на играта да
спрем, за да анализираме действията си. Но в практиката е много важно да се
спира и да се връщаме назад, за да анализираме постъпките и действията си, разбира се ако
всичко се извършва в подходящ момент.
Промени
на поведението и мнението. Целта на употребата на инструменти е постигането
на промяна в становището и мнението /отношението/, а също така и на цялостното
поведение. Нечии възгледи и навици представляват “зърното за нашата мелница”.
Ако ние
имаме определени факти, т.е. разполагаме с тях и няма какво да кажем на
останалите, защо тогава трябва да вземаме тази информация присърце? В крайна
сметка трябва да е ясно, че ние събираме такива факти и информация, за да
формираме някаква база за по-нататъшни промени в поведението и навиците на
хората.
В тази връзка,
си спомням за едидно обучение за ръководни кадри, в който се използваха
“обзорни дейности за трениране”. Това налагаше осигуряването на актуална
фактологическа информация от помощниците на треньора и предоставяйки я обратно
на участниците по време на отделните сесии “мениджърът като водещ - обучител”.
Когато се срещнах няколко месеца по-късно с участници от този тренинг, те ми
казаха, че това е била най-значимата и смислена част от цялата програма.
Има ли
някакви неудобства при използването на инструментите за
обучение?
Пфайфър и
Джунс цитират няколко такива. Някои от участниците може да се чувстват
застрашени от фактите, които се разкриват. Ако са налице такива и се предскаже
относително точно тяхната реакция, вредата, която може да бъде нанесена е
незначителна. Останалите могат да бъдат впечатлени от множеството информация
която излиза на бял свят. Също така някои от участниците могат да се почувстват
така сякаш са се върнали обратно назад в училище и им предстоят неприятните
изпитания - вземане на изпити и пр., т.е. все неприятни спомени. Обаче,
изхождайки от моя личен опит като треньор /а също и от този на доста мои
колеги/, ако инструментите са свързани и съотнесени към някоя значима тема и
премет, поставени и контролирани на професионално ниво, представени по възможно
най-директен път, без никакви неясноти и специфични термини, като учестниците
са разделени по двойки, т.е. всеки си има партньор и атмосферата в групата като
цяло е поддържаща /членовете й се подкрепят взаимно/, наистина не би трябвало
да се очакват някакви затруднения при реализацията им.
И последна характеристика - по време на обучение
инструментите не са, а и не е необходимо да бъдат действителни псохологически
средства и похвати. Те се явяват като стимулатори на:
- самооценка на поведението на съответната
личност, и следователно самооказана помощ.
- оценка на поведението на околните -
индивидуално или групово, така че тези, които са получили обратната връзка да я
използват ефективно за самопознавателни цели, анализ, дискусия и вероятна
промяна в поведението си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар