Изработване на програмна схема на тренинга - част 1

Ние, като обучаващи, доколкото това е възможно на практика, трябва да преобразуваме определените потребности в поведенчески или срочни цели:

1.      Да се определят или установят ключовите отговорности.

2.      Да се поставят годишни цели.

3.      Да се поставят или определят показатели за постигане на целите, така че както ръководителите, така и подчинените да имат единно, предварително установено разбиране относно това с какви индикатори и критерии ще се отчита прогреса към постигането на всяка цел.

4.      На всяко тримесечие да се проверява развитието към постигането на целите.

            И ако определянето на потребността и поставянето на поведенческите цели са вече направени, то логично е оценяването на завършеното обучение да продължи. Също така, участниците ще съдействат при оценката на проведеното обучение, чрез получаването на обратна информация от тях. Действащата максима е, че хората подкрепят това за което са помогнали да бъде създадено. Но също така, трябва да имаме в предвид и следното:

Създаване на програмна схема включва още:

1. Използване на програмна схема, така че да можем с един поглед да обхванем цялата същност и структура на майсторските класови и степента в която са използвани методите на активното обучение, а не тези на еднопосочната комуникация. Схемата да ни показва предмета или темата на занятието, метода на преподаване, източници по темата, спомагетелни средства използвани по време на занятето, материали, които се раздават на участниците преди, по време и след приключване на занятието, ако въобще има такива и т.н;

2. Продължителността на съвокупността от майсторски класове или продължителността на отделно занятие, включено в тях. Участниците реагират негативно към програми и курсове, които са запълнени с ненужни часове и дейности, водещи до излишно удължаване на курса, а също така и към такива, които само се докосват до същността на предмета;

3. Образователния ден. Въпреки, че се дават почивки и време за обяд, с малко повече въображение можем да съставим програмата за деня, така че той да бъде по-приятен и по-малко уморителен. Примерно, при дневна програма  на три- до петдневен курс, провеждащ се в “културен остров”, може да имаме почивка за възстановяване от 15:00 до 17:00 ч. и занятие с висока степен на активно участие от страна на курсистите след вечеря /от 17:00 до 19:30 ч./. Провеждането на  лекции след вечеря е изключително неподходящо;

4. Да се види дали съставената програма включва възможности за веселие и забава, чрез контактни и словоохотливи хора, изкуство, музика, ребуси, игри, упражнения и движение;

5. Преглед на цялата завършена програмна схема с цел проверка дали не могат да се постигат по-добри резултати, чрез включването на определени дейности. Например, ако сутрешните занятия се завършат със силно въздействащ филм, игра или упражнение, това може да доведе до по-нататъшни дискусии на дейността по време на обяда. Или ако последното за деня занятие се използва като прелюдия към кратко вечерно задание;