Ода за треньора.
Клетва пред библията, знамето, ножа и подковата.
ОДА ЗА ТРЕНЬОРА.
“Посвещава се на всички знайни и незнайни…”
О, Пловдив,
три дена откак семинара тече
и треньорите се чудят:
“Да бидят или не”
това е въпросът!!!
Дали да бъда оптимист
или безкраен песимист,
да разказвам вицове крилати
за двата дъба Столовати.
На троянските коне
да казвам твърдо “нье”
да не позволявам Хегел
да ме оплете.
Дали да съм Диктатор,
за да елиминирам всеки Алигатор.
Или като дон Лойкони
да галя душите им с бонбони.
Ето, групата не тръгна –
трябва с нещо да я ръгна.
При мойте методи и инструменти
ще приключа с тежките моменти.
Разделям ги на малки групи
и никой няма да се цупи.
И питам Дафо искрено и лично
дали да сторя нещо нетипичено.
“Не чакайте от мен решение –
сами си дайте обяснение”
и тъй след множество дилеми
ТРЕНЬОР СЪМ ВЕЧЕ
БЕЗ ПРОБЛЕМИ!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар