Техники - инструменти за преподаване - част 2

Предлагаме Ви една алтернативна класификация на техниките за преподаване. Тя не е световно утвърдена, но може да предизвика сериозна дискусия след специалистите:

Класифицирането на техниките на преподаване може да се извърши по таксономични равнища, по групите методи на обучение или по компонентните на структурата на преподаване. Тук то се извършва по третия признак.

                         I.      Управленско-регулативни техники:

-          Инструктиране.

-          Даване на собствени предложения.

-          Предразполагане към предположения и идеи на учениците.

-          Директно разпореждане.

-          Делово разпореждане.

-          Групово или класно вземане на решение.

-          Търсене на консенсус.

-          Присъединяване към учениците.

-          Несъгласие.

-          Възлагане.

-          Пряка или косвена аргументация.

-          Представяне на мнения.

-          Убеждаваща комуникация.

-          Целеопределяне.

-          Целеполагане.

-          Формиране на стандарти, критерии и изисквания.

-          Представяне на темата.

-          Използване на стереотипи и автоматизми на реагиране.

-          Взаимни отстъпки.

-          Възможности за избор.

-          Поощрение.

-          Предупреждение.

-          Обръщане на внимание.

-          Възпиране.

-          Подкрепа.

-          Афилиация (встъпване в тесен контакт).

-          Алтернативни решения.

-          Предоставяне на повече възможности за повече дейност.

-          Осигуряване на възможности за самоактуализация на учениците.

-          Ориентиране към близки перспективи.

-          Демонстриране на вяра във възможностите.

-          Признание на равноценност и постижения.

-          Обективна оценка на приноси.

-          Преформиране (рефрейминг).

                      II.      Същински процесуални техники:

1.      Интелектуално-познавателни техники:

-          Логическо опериране чрез анализ, синтез, сравнение, аналогия, индукция, дедукция и п.р.

-          Обяснение.

-          Дефиниране.

-          Образуване на класове.

-          Свързване на класове.

-          Еквивалентни трансформации.

-          Инверсия (обръщане) на информацията.

-          Интегриране на знания.

-          Формулиране на умозаключения.

-          Положителна и отрицателна абстракция.

-          Класифициране.

-          Обобщаване и глобализиране.

-          Екстраполация.

-          Елиминация.

-          Символично репрезентиране.

-          Идентифициране.

-          Организиране на съдържание.

-          Отделяне на главното и същественото.

-          Интерпретиране.

-          Конструкция и градация на изводи.

-          Употреба на анафора – повторение на едни и същи думи и изкази.

-          Визуализация.

-          Мултимедийна презентация.

-          Свързване на единици по темата.

-          Свързване по теми.

-          Показ на причини и следствия.

-          Извеждане на преценки и изводи.

Продължава в следващия материал...

Техники - инструменти - за преподаване - част 1

Техниките (инструментите) на преподаване са комплекс и отворена система от взаимно свързана определени действия, операции, процедури и символизации за ефективно осъществяване на преподаването в обучението. Техниките на преподаване могат да съществуват отделно, но в реалната практика често са включени в целостта на методите на обучение.

Действията в преподаването са вътрешни или явни (очевидни), директни или интерактивни емпирични, логико-математически и когнитивни събития (манипулации), извършвани от учителя върху учебното съдържание, с функционална и прагматична стойност за постигане на целите и замисъла на обучението.

Операциите в преподаването са външни обективирани аспекти и компоненти на действията.

Процедурите в преподаването са конкретни и отделни манипулации и постъпки, включени в действието или в определени методи.

Символизацията в преподаването е използване на действие със знаци, които заместват нещо, означават нещо или указват на нещо.

Функции на преподаването - част 4

През 70-те години на миналия век френските педагози Г. де Ландшир и Де Фландер правят опит за таксономизиране (подреждане) на някои аспекти (функции) на преподаването.

Таксономии на функциите на преподаването на Г. де Ландшир:

А)    Организационни функции;

Б)     Функции на постановка на проблеми и задачи;

В)    Функции на развитие;

Г)     Функции на индивидуализация;

Д)    Функции на положително оценяване;

Е)     Функции на негативно оценяване;

Ж)   Функции на концентрирано използване на техника и материали;

З)      Функции на положителна емоционално подкрепа;

И)    Функции на отрицателна емоционална подкрепа.

           Таксономии по категоризиране на взаимодействието с учениците по Де Фландер:

А)    Приема чувства и емоции;

Б)     Поощрява и окуражава;

В)    Приема и използва идеи на обучаващите се;

Г)     Поставя въпроси;

Д)    Прави изложения под различна форма;

Е)     Дава упътвания;

Ж)   Критикува или осъжда авторитетите;

З)      Дава възможност за предизвикване на контакти с учениците;

И)    Осигурява на обучаващите се да действат по собствена инициатива.

За реализацията на горните функции е необходимо формирането и развитието на редица професионални умения на преподавателят, по важни от които са:

-          аналитични умения

-          прогностични умения;

-          проективни умения;

-          рефлексивни умения;

-          организационни умения;

-          мобилизационни умения;

-          комуникативни умения;

-          умения за общуване и установяване на обратна връзка (Мижериков, В., М. Н. Ермоленко, 2002).

Функции на преподаването - част 3

Тази публикация е продължение от представяне на функциите на преподаване - част 2.






            5. Информационно-комуникативни функции:

а)      предоставяне на предварителна информация;

б)      предоставяне на основна съдържателна информация;

в)      предоставяне на допълнителна и консултативна информация;

г)      предоставяне на текуща инструктивна информация;

д)     съдействие съобразно със ситуацията за междуличностна, личностно  -   групова, междугрупова комуникация;

е)     невербална комуникация;

ж)    ориентационна и стимулираща комуникация;

з)     общуване за: психично “заразяване”, внушение, убеждаване, подражаване, включване в действия за управление на конфликти, за емпатия, за оказване на подкрепа и п.р.

6.   Изследователско – творческа функция за показ и съдействие за овладяване на теоретични и емпирични изследователски методи и модели на учене и опити за творчество.

7.   Формиращо-моделиращи функции, които насочват учителя за създаване условия и фактори за постепенно образуване, утвърждаване, моделиране, преобразуване и развитие на различни новообразувания и качества в интелектуално-познавателната, поведенческо-емоционалната и психомоторната сфера на личността в елементарен или строго детайлизиран, в теоретичен или практичен, в законово-символен, в репродуктивен или творчески-изследователски план.

8.  Практикоприложни функции за осигуряване на функционални пространства в обучението:

а)      формиране на интелектуални, социални и практически умения;

б)      решаване на учебни задачи и проблеми;

в)      трансфер на знания и умения;

г)      създаване на проблемно-изследователски опит у учениците;

д)      актуализиране, консолидиране и възстановяване на знания и умения.

9.    Възпитателна функция.

10.  Функция за развитие и поддържане на метакогнитивния опит – знания за собствените им познавателни възможности, контрол и оценка на собственото познание и постижения.

11. Рефлексивна функция – самосъзнание, контрол, самооценка, самокритичност  в преподаването.

                         I.      Финалистично-резултативни функции:

1.      Контролно-оценъчна функция.

2.      Диагностична функция.

3.      Прогностична функция.

4.      Корективна функция.

                      II.      Административни функции:

1.      Регистрираща.

2.      Представителна.

3.      Отчетна.

Функции на преподаването - част 2

                                   В този материал ви представяме една част от процесуалните компоненти на преподаването, функционирането на които води дадена статична форма или структура към изменение чрез различни операции и действия, насочени към определена цел.

              

                 1. Теоретични и абстрактни интелектуално-познавателни функции, които предоставят време и пространство за:

                 а)  индиректно или директно съдействие под различни форми и средства за емпирично (апостериорно) или рационално (априорно) достигане на различни, относително достоверни истини от страна на обучаващите се;

б)     съдействие за решаване на епистемологични проблеми в областта на законите, теориите, обясненията, доказателствата;

в)      създаване на познавателни ситуации и събития;

г)      съдействие за овладяване на научни методи, техники, алгоритми;

д)      подпомагане на създаването и развитието на обобщени конструкти с референти за:

-          способности за опериране с пространствени отношения във вътрешен план;

-          способности за детайлизиране на зрителни образи и визуализация;

-          способности за изчисления;

-          способности за вербализиране и разбиране;

-          запаметяване;

-          способности за логически разсъждения и операции;

-          вземане на решения;

-          способности за презентиране и решаване на задачи;

-          проследяване хода на решението на задачата;

-          способности за оценяване на решения;

-          способности за оперативно приложение на знанията;

-          продуктивност, гъвкавост и критичност на мисленето.

2.      Социално познавателни функции за подпомагане на социалната интелигентност чрез съдействие за формиране и развитие на:

а)      способност да се работи с околните;

б)      способност да се разбират другите;

в)      способност да се поставиш на мястото на другия;

г)      способност критично да се оценяват постъпките на другите;

д)      приспособяване към живот с други хора.

3.      Емоционално познавателни функции, които съдействат обучаващите се да създават и развиват:

а)      способност за точна оценка и изразяване на собствените емоции и емоциите на другите хора;

б)      способност за познавателна преработка на емоционалния опит;

в)      разпознаване и разбиране на емоциите;

г)      адаптивна регулация на собствените емоции;

4.     Емоционално-експресивни функции, които дават израз на отношението на преподавателя към разработваната тема, към отделни участници и групата като цяло и са продукт на собствената му емоционална интелигентност.

Функции на преподаването - част І.

Функциите на преподаването, разбирани като продуцирани отношения и действия (събития) от динамичната структура на преподаването спрямо ученето и обучаемите, могат да бъдат:

                         I.      Управленско-регулативни функции, които поддържат непосредствено или индиректно параметрите на зададените цели и събития в обучението:

   1.      Външно мотивиране – външно (от фактори, които не са у обучаващият се) непосредствено или опосредствено (индиректно) влияние на преподавателя за подбуждане на ученето

   2.      Стимулиране – контекстно средово и личностно адекватно въздействие върху обучаващият се за иницииране, поддържане и контрол на ученето.

   3.      Активиране – модално и модифициране външно въздействие за мобилизиране на различни равнища и интензивност на общите и специфичните интелектуално – познавателни, креативни, емоционални, психомоторни, социални и практически ресурси на ученика. Посредством активирането се придобива субектен статус и получава усещане за собствена стойност, ценност и ефективност.

4.      Целеопределяние и целеполагане.

5.      Тематично центриране – съсредоточаване на вниманието за известно време върху изучаваната тема като входяща конкретизация на съдържанието и начало на неговата структурна организация. Темата е част от единството на дискурса на обучението, а концентрирането върху нея контролира и подчинява целеобразуването и входа към информацията и събитията (дейностите) в обучението. Тя е техен структурен и функционален маркер.

6.      Средово структуриране – подреждане и осигуряване на оптимално физическо и социално обкръжение и условия като стимулатор и активатор за ефективното реализиране на събитията в обучението.

7.      Планиране на учебните съдържания – интелектуална операция от синтезен характер за създаване на схема или проект за обема, качеството и подреждането на тематично диференцираните или интегрирани знания, умения и компетенции от учебната програма като независими променливи.

8.      Планиране на сесиите/уроците и други форми на обучение.

9.      Планиране на методите на обучение.

10.  Дизайн на обучението.

11. Програмиране – разширено обективизиране и оперативно представяне на планирането.

12. Организиране на обучението – оптимално ( възможно най-доброто за дадени условия и съобразно за дадени критерии) функционално съгласуване и синхронизиране на действията на субектите в обучението. Организирането противостои на хаоса и абсолютизираната субективност на свободната воля.

13. Регулиране в обучението – съхраняване и поддържане при нужда на целево и съдържателно планирани и ориентирани събития и състояния в обучението, така че да водят към саморегулация на обучаващите се.

14.  Създаване и поддържане на прави и обратни връзки.

Компоненти на преподаването

Компонентите на преподаването могат да се обособят в 3 пределно широки групи.

      Първа група са управленско-регулиращи компоненти. Към тях могат да се причислят: външно мотивиращ ученето, целеопределящ и целеполагащ, тематично центриращ, стимулиращ, организиращ, регулиращ (собствената дейност и дейността на учениците).

      Втората група са процесуални компоненти: интелектуално-познавателен, социално-познавателен, емоционално-познавателен, емоционално-експресивен, информационно-комуникативен, изследователско-творчески, формиращо-моделиращ, практикоприложен,  възпитателно-индуциращ, метакогнитивен, рефлексивен.

      Третата група компоненти са резултативни: контролно-оценъчен, диагностичен, прогностичен.

Четвъртите компоненти са формално (административно) репрезентативни.