Функции на преподаването - част 2

                                   В този материал ви представяме една част от процесуалните компоненти на преподаването, функционирането на които води дадена статична форма или структура към изменение чрез различни операции и действия, насочени към определена цел.

              

                 1. Теоретични и абстрактни интелектуално-познавателни функции, които предоставят време и пространство за:

                 а)  индиректно или директно съдействие под различни форми и средства за емпирично (апостериорно) или рационално (априорно) достигане на различни, относително достоверни истини от страна на обучаващите се;

б)     съдействие за решаване на епистемологични проблеми в областта на законите, теориите, обясненията, доказателствата;

в)      създаване на познавателни ситуации и събития;

г)      съдействие за овладяване на научни методи, техники, алгоритми;

д)      подпомагане на създаването и развитието на обобщени конструкти с референти за:

-          способности за опериране с пространствени отношения във вътрешен план;

-          способности за детайлизиране на зрителни образи и визуализация;

-          способности за изчисления;

-          способности за вербализиране и разбиране;

-          запаметяване;

-          способности за логически разсъждения и операции;

-          вземане на решения;

-          способности за презентиране и решаване на задачи;

-          проследяване хода на решението на задачата;

-          способности за оценяване на решения;

-          способности за оперативно приложение на знанията;

-          продуктивност, гъвкавост и критичност на мисленето.

2.      Социално познавателни функции за подпомагане на социалната интелигентност чрез съдействие за формиране и развитие на:

а)      способност да се работи с околните;

б)      способност да се разбират другите;

в)      способност да се поставиш на мястото на другия;

г)      способност критично да се оценяват постъпките на другите;

д)      приспособяване към живот с други хора.

3.      Емоционално познавателни функции, които съдействат обучаващите се да създават и развиват:

а)      способност за точна оценка и изразяване на собствените емоции и емоциите на другите хора;

б)      способност за познавателна преработка на емоционалния опит;

в)      разпознаване и разбиране на емоциите;

г)      адаптивна регулация на собствените емоции;

4.     Емоционално-експресивни функции, които дават израз на отношението на преподавателя към разработваната тема, към отделни участници и групата като цяло и са продукт на собствената му емоционална интелигентност.