В предишните три публикации споделихме от опита си някои изводи от положителните си практики при разработването на обучителни програми. Тук акцентираме на трудностите и грешките, които сме допуснали, и от които днес се учим.
Някои дейности, които трябва да бъдат премахнати
/отстранени/
Ето няколко неща, които не трябва да правите:
- Да очаквате групата да планира като такава. /Не може да очаквате от нея, че в сряда вечер ще се събирате за работа, след като тя /групата/ никога преди не го е правила./ “Реализъм” е оперативна дума.
- Преструктуриране на нещата /т.е. предоствяне на излишни, прекалено много детайли или други процедури/.
- Да засягате твърде много проблеми, области и пр., които участниците да не могат да асимилират и възприемат.
- Да установявате дистанция между страните “обучител-участник” /например като се храните отделно, да общувате с Ваши колеги твърде често и при това встрани от Вашата група, така че някой да си въобрази, че Вие се делите и страните от групата/.
- Да се грижите за хората /Вие трябва да им позволите да действат и мислят сами за себе си, да упражняват правата си и пр/.
- Да се използва една и съща идея два пъти. /Вие трябва да научите и запомните това, което Ви е необходимо от предходната идея и след това да го приложите по нов начин./
- Да използвате твърде често любимите Ви техники. /Недейте да приемате ролята на “Иванчо - едната забележка”/.
- Да използвате такива елементи, чийто ефект не е комулативен по свой характер. /Отделните модели трябва да се намират в съотношение един спрямо друг./
- Да включвате материал, който не Ви харесва.
- Да отделяте малко време за “жизнената” дискусия /фаза на интеграция/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар